Днес беше една различна вечер/нощ/сутрин за мен. За пореден път сърцето ми се късаше от килимчето което бях постелил. За пореден път сърцето ми тихо плачеше защото не бях го оставил да говори когато трябваше. За пореден път се чувствах виновен за станалите събития. За пореден път тя страдаше защото си замълчах, когато не биваше. А бяхме на дискотека, уж трябваше да е весело, трябваше да е забавно, трябваше да разпуснем и да забравим проблемите. Трябваше...
Не сме пили, не можахме да танцуваме, не можахме да се забавляваме. Нейното тяло бе изморено до крайност, нейната душа беше измъчена от несправедливостите пред които беше изправена. Тя се бунтуваше срещу абсурда в който бе попаднала.....защото аз си замълчах. Чак сега осъзнах дълбочината на думите - Обичам те!
Да, аз наистина я обичам, обичам я от дъното на душата си. В буквален и преносен смисъл я наричам "Слънчице". Проклинам момента в който казах "Честито" вместо да кажа "Недей". Исках тя да се чувства щастлива, ценна, значима, можеща.... Но не и на тази цена. В момента тя не знае какво си мисля, по добре е да не знае. Въпреки грешката която сторих тогава, тя вече се поправя бавно но сигурно. Срамувам се че трябваше да изпитаме всичко това за да осъзнаем че винаги трябва да се доверяваме на инстинктите си! ВИНАГИ!!!
Аз те обичам, много те обичам! И няма да позволя това да се случи втори път. Защото вече съм го преживял....два пъти. Искрено те моля да ми простиш! Обичам те!


из "Спомените на един блогър"

е щастливка,желая Ви да бъдете заедно!

Много силно чувство блика от това, което си написал! Сигурна съм, че тя ще ти прости! Хората понякога правят грешки точно от обич!

Дано сърцето ти спре да плаче, защото за бездействието или безмълвието понякога се плаща много висока цена ...

Искам само да кажа че жената до мен е много щастлива. Обичам я много, тя мен - също!