Развиделява се.

Птичките започват да пеят, малко по малко кварталът е събужда. Някъде в далечината се чува кучешки лай. От телефона се чува The Coca Cola Song(онази от рекламата с пилето). Моята аларма. Навява ми приятни и весели спомени. От рекламата. Просто е свежарска, добре измислена, колкото и да я оплюват. Майка ми не я харесва заради грозното пиле. Сънено се размърдвам и поглеждам колко е часа - 7.00. Скривам телефона под възглавницата и се унасям за още малко - около 5-10 минути. Това е повече от достатъчно за да се разсъня. През това време изгонвам от главата ми промъкващата се мисъл за предстоящата работа и на нейно място се появява образа на моето слънчице. Момичето което озарява деня ми с топлота и усмивки, момичето което превръща всяка усмивка в специална, всяка гледка е нещо повече, всеки миг заедно във вечност. Така окончателно съм зареден и готов за предизвикателствата на деня.
Изритвам одеалото, и потърквам очи. Навyн свети слънце и очите ми примижават докато свикнат със светлината. Обличам се изпивам една чаша чай, и излизам от блока. Живея в китния столичен квартал Дружба 1, където има сравнително приятна и леко ретро атмосфера ако не броим легендарния за София автобус 88, който внася една особена нотка чар в представата за квартала. Запътвам се именно към спирката на този автобус. Определено няма нищо което да изглежда лошо в такъв момент. Да вярно че всичко е такова каквото си го направиш. И аз си го правя хубаво. Отивам при момичето с което се познавам от почти 2 години, от толкова и сме заедно. Историята на нашето запознанство е повече от интересна. Учихме заедно, в различни паралелки обаче. Аз познавах няколко човека от нейния клас мисля че и тя познаваше няколко от моя. Но не се познавахме лично. Аз започнах работа във верига ресторанти за бързо хранене в началото на лятото. В края му след поредния ден, изпълнен с много срещи и весели ситуации аз видях едно момиче да се приближава към касата. Не дойде да си поръча, но си личеше че търси/чака някого. Беше облечена в светлосиньо елече, светли панталони и маратонки. И имаше прекрасни зелени очи, изумрудени:) Шефката се появи в това време и седнаха да си говорят. Ясно беше че ще започва работа при нас. Казах си - супер. Времето минаваше, тя работеше при нас но ние така и не намирахме време да си поговорим. Само на здравей здрасти, от време на време. В един прекрасен момент шефката ми каза че това момиче учи в моето училище и е 11 клас като мен. Което беше шокиращо за мен, защото смятах че познавам всички от моя випуск. Както и да е намерих време и завързахме малък непринуден разговор. Оказа се че тя е същото момиче, с което не се бяхме забелязали в клас, макар да бях ходил не веднъж в класната им стая. И по странно стечение на обстоятелствата на следващия ден бяхме на парти, организирано от фирмата. Нещата се развиха толкова скоростно че не помня даже и как стана. В единия момент бяхме в двата края на басейна, а в следващия бяхме на два съседни стола. И си говорехме, и се смеехме... И в мен се породи едно усещане, нещо което не можех да разбера още по малко да контролирам. В следващия миг бяхме вплели ръце един вдруг и танцувахме...
Улисан в спомени не усещам как стигнах до познатата спирка. Слизам и отивам до къщата. С грейнала усмивка тя ме посреща на прага и ме кани да вляза вътре.

Всеки ден е специален за мен, всеки ден е различен и интересен. Защото съм щастлив, щастлив, защото мога да обичам, щастлив защото ме обичат, щастлив заради специалните моменти които животът ми поднася, щастлив заради котето което се гали в краката ми, щастлив заради усмивката, която грее на лицето И, заради моята усмивка, щастлив съм заради НАС.

Обичам те, Слънчице!

"...There"s nothing else to lose
There"s nothing else to find
There"s nothing in the world
That can change my mind...."

Из "Спомените на един блогър"